автор: Smeshko

Няма поезия в мене.
Нямам думи дори.
Да ти кажа колко ми трябваш
и когато те няма,
колко всъщност не съм.
Ще опитвам с листата от клен.
Ще опитвам със счупени чаши.
И в някой празничен ден
ще опитам да плача.

Няма религия в мене.
Нямам вяра дори.
Ще разпъна платно от
неизказани мисли.
От тайни, скътани за утре.
Ще прошепна
колко ми липсваш
и как не искам
всичко да свърши.

Няма нужда от бързане.
Няма смисъл от чакане.
Днес е ден, в който пътят,
през мъгла и сняг, ще докаже,
че животът ужасно е кратък.
Да търсиш любов.
Да изпуснеш любов.
Ей така - да я проиграеш.

...

На стъпало под мен.
На стъпало към рая.
В очите ме гледаш и шепнеш
стихове, писани с много любов.
Как искам да бягам.
Правя крачка назад.
За ревера ме дърпаш, като малко дете.
“Къде си тръгнал?!
Къде, по дяволите, отиваш
имам думи за теб?!”

Като дете ме с поглед стопяваш.
Като майка ме силно държиш.
Вече нямам какво да ти кажа.
Вече нямам лъжи.