автор: gitchka_gramatikova

Ще разтворя ветрилото на безхаберната си лятност
/тъй лятна не съм била и в най-безупречните мигове на вятърничавост/
и буреносно ще разгоня с отривист жест
малките рапанчета, накацали около пъпчето ми,
след като морето си събра такъмите и нагазило до ранимост
в избистрените от риби и междуметия луни,
тръгна да събира черните точици от жълтата рокля
на циганското лято понагиздено, венчано за
страстните цигулки на вятъра предесенен - да танцува,
сякаш табуни препускащи коне, във чиито гриви слънцето
присяда да почива. И виси животът - обица игрива - на ухото й
и нехае за красотата й, подплатена със дайре и кръшни пръсти...
Разтича се като лепкав сок презряла диня август – неразбран.
С него и аз се захаросвам до карамелено и залепвам
за ходилото на вечерите маково опияняващи -
със щурци във пазвата и бягащи по кожата копринени устни
на нечии трепетни копнежи... Споделени.
Ще седна някоя неделя на люлката везана на залеза,
докато Господ се разсейва с вестник и зяпа сериали,
и заслушана в най-опитоменото величествено ноктюрно,
ще поискам земята да спре да се върти и да сляза.
Докато съм още сприхава и лятна,
а мислите ми - облечени във боровинково...

12.08.2010