автор: vicont

Всяко твое писмо аз отварях с наслада,
всяка дума четях от любов незаситен.
Всяка нотка любовна бе чиста награда
и се къпех във твоя език - колоритен.

Блага дума сред музика тъжна прелива,
тиха нежност и фрази със стил кадифян.
Най-доброто у мен тази обич разкрива
и се будя сред нощ, без причина засмян.

Нямам визия, аз те рисувам - красива...
щом затворя очи - ти звучиш като песен.
Да, сърце! Тя ще бъде ужасно щастлива,
с нас... ще направим живота ù лесен.

Всяка клетка вибрира сега - ще я срещна,
всеки миг до часа отброявам отнесен...
Беше паркът в тъма, малка фигура - смешна,
с дълга бяла коса - лист от вятър отнесен.

Стара тъжна жена, но ме чакаше - вярна
на една невъзможна мечта - като ерес.
Щом видя младоста ми, отрова коварна
ù напомни отдавна отминала прелест.

Засия - ей така, за целувка протегна ръка,
във очите ù имаше звезден отблясък
и прошепна с тъга: - Скъпи мой, закъсня!
100 години те чаках. Превърнах се в пясък!