Тази сутрин ме събуди една Скука, която неизвестно откъде се беше вмъкнала в спалнята.
Опитах се да се изтърбуша от леглото с десен крак, с ляв крак, дори по корем, но досадната Скука не ми даде, беше ме яко налегнала. Седеше върху очите ми и ме завиваше с мърлявата си пелерина.
Досетих се, че съм заспал върху клавиатурата и реших да я забаламосам с това, което носа, брадата, лявата вежда и една от скулите бяха написали през нощта в новият ми разказ. Скуката прочете написаното на глас и го тикна в чекмеджето Траш-талаш.
Рекох да я разсея и извадих зрънца от класически текстове: Нос, Тил, Том, Дом, но Скуката ме обхвана по-здраво и любвеобилно. Тръгнах да я убеждавам, че страда от геронтофилия, че така както е тръгнала ще я хване некрофилия, но тя не се трогна.
Хрумна ми да я премахна показвайки й някои свои ранобудни физиономии от серията "Ей сега ще стана и за работа ще се хвана", но тя не се хвана на номера, изтри от лицето ми всичките физиономии, върза ъгълчетата на устата ми под брадата и натъпка обратно в главата разпиляната по възглваницата слама.
Тогава реших да я убия! Извадих куката за плетене на интриги, но Скуката изцяло ме обсеби, облада ме многократно и аз заспах мъртвешки сън.