автор: elverita

Един по един
се изнизаха всичките -
мъжете, докоснали
моя живот.
За всекиго бях
"най-добрата",
"единствена",
"страхотна жена"
и "любима до гроб".
Бях
"извор с наслади"
и "огън изгарящ",
"красива мечта"
и "най-сладкия плод".
Бях всичко това,
но къде ли са днеска
мъжете, докоснали
моя живот?
Отпиха от извора.
Плодовете ми вкусиха.
На огъня стоплиха
своите ръце.
И тръгнаха мълком,
яхнали вятъра -
да търсят далечни,
по-добри брегове.
Те всички отминаха.
Но бистър е изворът.
Дървото е цяло
отрупано с плод.

А огънят тлее...
Кого ли очаква?
Жарта да разрови
и да пламне
любов...