автор: elverita

Онази любов несбъдната
цял живот по петите ми ходи.
Като кост ми засяда на гърлото
да я преглътна не мога.
Все ме пресреща на ъгъла
като циганче гуреливо -
уж си протяга ръката,
а лукаво ми се присмива.
Вече толкова много години
на възел душата ми връзва.
Не й ли се свърши горивото?
Как ли не й омръзва?
Като трън в пета се забива.
Нахално ръкава ми дърпа.
Като репей е прилепчива
и от нея няма отърване.
Всякакви други любови
ми се случиха и отминаха,
а онази любов несбъдната
все не иска да си отива.