автор: stefka_galeva

Отпивам от виното и се чудя
Какво да ти напиша.
Утре е рожденният ти ден.
Искам да е стих,
Но такъв, интимен стих.
По тъмно синя риза, разпасана
И разкопчана, отгоре две, три копчета.
Искам стих за двете ти ръце,
Знаеш, че са ми любими,
Когато ми наливат вино.
И аз потръпвам.
Отпивам от виното и се чудя
Какво да ти напиша.
Утре е рожденният ти ден.
Но не те познавах, мили,
Едва сега, едва сега-
След толкова години, на чаша вино.
Седя до теб.
Коляното опира моето.
Ухае на лоза.
Отпивам от виното и ти отпиваш.
Устните ни се обагрят в червено.
И блестят. Боже мои! Разкошно вино.
Утре е рожденният ти ден.
Какво да ти напиша?
Нямам никакъв подарък.
И роза даже нямам,
И стих не ти написах,
Затова, затова допирам устни до твоето вино.
Тишина. Януари е. Боговете също пият вино.
Ти шептиш в косите ми:
Цял живот все в мислите ми си.
Цял живот във виното ми си дори.
Отпия- виждам теб.
Заври във бъчвите- ти ми се засмееш.
Зарежа старата лозница- ти ми се разсърдиш.
Останат голи пръчки- теб те няма.
Опия се- искаш да се любим.
И се любим боядисали душите си във виненочервено.
И не ни горчи.
И запомни- на друг не бих те дал.
Не бих те заменил с друго вино. Горчиво. Мелнишко. Червено.
Това си ти! Не бих те дал, не бих те дал.
И виното трепти. Пени се. Прелива.
И не ни горчи......и не ни горчи.
Прозорецът дрънчи. Остани.
Тази нощ ще пием вино.
Отпивам от виното и пиша. Стефка Галева
Пиша с допрени устни в интимен стих. Гр.Сандански