автор: yotovava

Обичай я в предутринния прилив
когато е изпръхнала и мека
и сън плете по гъстите й мигли
за бягство лунната пътека.

Обичай я преди да се събуди,
преди със смях да те залее,
и още има дъх на пеперуда
и тишина у нея още тлее...

Обичай я, когато натежава,
когато ражда синовете ти
и дъщерите, дето да повтарят
молитвите към Бога и небето.

Обичай я, когато взима в шепи
от житото и ласкаво говори
на ружата, на кучето, щурчето
и сянката на смръщения орех.

Обичай я, когато си извикал
сълзи и сенки под очите й.
Моли се да не замълчи завинаги
и да не се сдружи с въздишките.

Обичай я и в онзи ден, във който
видял си сянката й до герана,
преди в най-тъмното да скокне.
Обичай я... защото друга няма.