автор: zinka

Небето много дълго се поти
и някъде към четири прокапа.
А сухата земя дъжда попи
и дядо се зае да вади ряпа.

Той дърпа – тя не мърда – на инат,
че приказката й била такава.
Захапа дядо сухия комат
и взе акъл на ряпата да дава:

Тя знае ли как репите вървят –
по 5 стотинки жълти – килограма.
В централния и в местния печат –
за старците – надежда, пишат, няма!

Ех, де да беше само да садиш,
да копаш, да поливаш, наторяваш...
Накрая трябва да я убедиш
когато я опъваш – да се дава!

Че баби, внучки – божкеее – от къде?
То кучета и котки в село няма...
И ряпата – реши да се даде
на дядото – та да си станат двама.

Едно мишле историята чу,
зашари със носле и се облиза:
– За мен е първото парченце – пу! –
и без да чака отговор – загриза.