автор: URAGANNNN

Машина. Без душа, без право,
да тръгне накъдето прецени,
с машини други във забрава,
тя ТРЯБВА да се подчини.

Ежедневие. Без смисъл, без покой,
унижение - на думи, на дела,
окови, устав и безмълвен вой,
умора, в униформите - тела.

Минути, часове и ритъм на сърце,
учестен, тревожен - ТРЯБВА да подскача,
заповед - една, две, сто и две ръце,
сега без стихове се влачат.

Думи. Без живот, без топлина,
множество - от множество усти
и прехвърлят глупост и вина,
на пагони от пагон, от аз на ти!

Машина. Уж студена и бездушна,
уж еднаква, без душа и чувства,
но ВИНАГИ!
на таз душа послушна,
маскирана - за да изглежда пуста...

Глави. Без разлика, без гънки,
очи без радост и без пламък,
няма музика, разходки... дънки,
а в сърцата легнал камък.

Приятели, но разделени от нашивка,
хора озлобени срещу хора млади,
псувни прикрити зад усмивка
и наряди, караул, наряди...

25.март 1995

втори ден в казармата