автор: VECNO

СЛЕД ЛУДИТЕ СИНКОПИ НА СЪРЦЕТО
събирам днес отломки от крила...
Оживях след щедрите усмивки, а невзетото
ще си поискам утре от дъжда...
Не ми съчувствайте! Не съжалявам
за пропуснатия валс на нощните безумства!
Остаряват вещите... И мислите ни остаряват...
Само моето „обичам” си остава будно...
Не се отказвам от сърдечните синкопи.
И на всеки бих раздала шепа лудост...
С целувка и любов строшавам котвите!

Брегът е повод за отплуване...