автор: Da

Забивам поглед
в някоя илюзия.

Пропуснатите думи?
Остави ги!

И нито нежност,
нито буря,
ще върнат ненаписаните стихове.

Животът ми –
потънал в бурени –
пасе безжалостна трева в бунищата

на тихата ми
бързейна душа,
издрана
от стихийното
убийство.

На илюзии.
*
А онзи светъл склон,
по който тичам
и все отлагам
края
на пътеката,

ме гали с нежността на юли.
Къде си?

Пак
ли те изгубих?...