автор: hudojnika

         География и История на събитието: - Октомври 1960 година. След около седмица предстои уволнението на стария набор от Тринайсти граничен отряд – Южната граница. За да има приемственост, прибран е и новият набор, та се събират три набора.
         Поделението към Щаба е пренаселено, но функционира хармонично. Отсреща – в Школата за обучение на диверсанти в Гюмюрджина, врагът също е хармоничен и набира школници. Освен развъдникът за диверсанти, Гюмюрджина е известна и с Развъдник на пауни. За разлика от пауните, диверсантите държат квалификационен изпит и издържалите го попадат в елитен списък, същият по който Нашите ги излавят и неутрализират. Пълна хармония.          
         Военната поща усилено доставя колети с цивилните дрехи на стария набор и след вечерна проверка, когато командирите са по домовете си, се организират пищни модни дефилета. Успоредно с уставната военна поща, работи и то твърде ефикасно и апокрифната войнишка поща ПАРТЕНКА, със скорост над звуковата бариера; дори често новината за дадено събитие изпреварва и самият акт на събитието. Думата Партенка за голяма част от Драгия Читател навярно е непозната, щото е архаична спрямо прогресивното електронно мислене на днешното поколение. Затова ще трябва да поясня.
         Що е Партенка и има ли почва у нас!
         Българският тълковен речник е категоричен - Партенка има две значения: буквално и преносно.
         Буквалното е, че това е правоъгълно парче памучен плат, повит по крака вместо чорап и е основна част от вековната традиция във военното облекло по целия свят. Както и на жокеи, графини и прочие ездачки, да не говорим за Котаракът в чизми. Както и през 1960 година в Гранични войски, обути в чепици с гьонени подметки, с по 32 кабъра на табана и желязно петало на тока или с гумени цървули за чукарите.
         Второто значение за Партенка е – Войнишки слух, мълва, новина – може и вярна или лъжлива, но винаги пикантна или смразяваща, много рядко, да не кажем хич – приятна.
         В случая партенката беше… хайде, де - как да я класифицирам… неудобно, някак си… Ще оставя Фактите да говорят вместо мене, нямам вина за нелицеприятните ситуации, изрази и прочие обяснения. Фактите са си факти – без чувство за свян, чистота на езика и прочие литературни глезотии.          
         Представете си само – седмица преди уволнението, когато всеки внимава да не сгази накрая лука и да си изпроси оставане след набора, не дай си Боже – Дисциплинарна рота, където престоят не се брои за служба… да извършиш това, което са сътворили Дешо и Мешо (имената са в момента съчинени, щото да не се лепва петно, не толкова на тях, колкото на пагона, поделението, та и на Командването, че чак и на Гранични войски.) Внезапна проверка от Щаба, навярно по сигнал или донос, което е все едно, заловила на местопрестъплението Дешо и Мешо в…блудство с катърицата Партизанка. Чиста проба Скотоложство или Зоофилия, считано от закона (тогава) за престъпление. Предвижда се затвор. (Към днешна дата законът е смегчен – глоба от 250 до 500 лева! При рецидив глобата е по-голяма.)
         За Катърицата Партизанка вече бяхме писали в разказа Ай Лъв ю! Там съдбата и беше крайно незавидна - участваше пряко и буквално в рецепта Едно към три за производство на афрозодиачест колбас, в компанията на етиопски лъв и родно едноухо магаре. Но това - в дълбоките и старини, а в настоящия разказ - е още в разцвета на сексапила си.
         И така – Манолис Глезос (р.1921г.), журналист и политическа фигура – национален герой на Гърция след войната, на 31 май 1941, смъква хитлеристкото знаме oт Акропола и издига гръцкото национално знаме. Осъден задочно на смърт. След войната е опозиция и през 1948 отново е осъждан на смърт, но под натиска на общественото мнение смъртното му наказание е заменено с доживотен, а после с десетгодишен затвор. На него приписват организирането и ръководенето на Партизанското движение срещу Военната фашизирана хунта. По негово нареждане, при ликвидиране на партизанското движение, сдали при разоръжаването си и катърицата Партизанка на шестнайсета застава от 13-ти граничен отряд като инвентар, ведно с бъчонката за вода, която обслужвала. (За тия които се интересуват, тази година -2010 – вече 89 годишен, Манолис Глезос е участвал в митинг при майските вълнения в Атина и бил сериозно обгазен. Оживял.)
         Именно катърицата Партизанка била обект на щенията на загорелите за секс редници Дешо и Мешо. Родом от забутан делиормански край, където (така гласи партенката, оправдавайки деянието) подобни действия нормално влизали в сексуалното обучение на юношите, отдалечени от цивилизацията и нейните норми, както и от ежедневното общуване единствено и само със стоката (домашните животни). Дори казват – младите козички били приоритетни. Да не се отвличаме…
         Командир на Отряда, по това време, беше полковник Дочев. Много строг, но справедлив! След няколкото месеца в Генерал-щабна академия в Москва, вече говорел на съветско-български език Като например: - Какие вие пограничники - хуйьови глави, ебина мат… и прочие. Държеше под напрежение подведомствените си офицери – например сутрин, на утринната проверка-развод се чудели и гадаели – отляво на сградата на Щаба ли ще се появи на кон и с ординареца си, също на кон… или отдясно, с командирската Газка-69, с ултракъсовълновата радиостанция. За целта, на съответните кьошета, дебнеха подали носове офицери-съгледвачи. Прякорът му беше - Папата, с ударение на второто А. Всяка седмица от някоя застава пристигаше щайга, като тия за яйца – от летви и с талаш, с прясно убита сърна – навярно нарушител на Държавната граница, изкормена и пълна с дъхави билки и отпрашваше с джипка към Четвърти километър в София, в Управление гранични войски, за генерал Слави Чакъров; поради което Папата стоеше неуставно и по цивилному - с ръце в джобовете пред началството. Да не се отвличаме…
         Дешо и Мешо преспаха в диверсантския арест, където нощем се разхождаха по тях плъхове като котки - едри и охранени. Будуваха, щото да не им огризат ушите и носовете – деликатес за плъшоците. Към обед, под стража, ги конвоираха до командирската канцелария, на втория етаж по средата на сградата. От отворения прозорец се виждаше целият плац и акустиката беше забележителна. Всяка дума на Папата отекваше по цялото поделение. Проведения лично от него разпит, стана достояние на целия личен състав. Имаше и пикантни моменти – как спирали на точно белязана полянка и разпрягали бъчонката за вода. Ползвали камък, удобен за стъпване и достигане до висотата… на обекта на занятието. Как подмивали с две-три води от бъчонката въпросното място и спазвали хигиенни норми. Как докато единият действал, другият държал юларя и милвал любовно и гальовно добичето. А то – кротко, кротко… и нали е свикнало на магарешки размери, какво ли се е чудело – пък тия добри момчета какво ли правят там отзад; навярно ме пазят от конски мухи… Идилия! Папата бил бесен; спестяваме изразите и смисълът им, произнесени на автентичен българо-съветски език; и от двете страни богат на … сещате се на какво. Като се поуморил го ударил на размисли, биел на чувства – мислите ли за майките си, бе; за отрудените си бащи, дето ви чакат две години да се върнете и малко от малко ги отмените. Сега ще блъскате в дисциплинарната рота и кой знае военния съд колко ще ви лепне… Какво да ви правя? А иначе – харош-пограничники были хуйьови глави такие! Наказание трябва да има! Или да взема да ви тегля един хубав бой, с командирския колан (пет пръста широк). По петдесет удара на задник, на голо. Ами да, избирайте! Дисциплинарна рота , не се знае за колко месеца или бой до посиняване…
         Под прозореца на Папата, заели стратегически, уж невидими позиции, личният състав към Щаба на Тринайсти граничен отряд, следеше със затаен дъх перипетиите от наказателния процес. Ясно какво са предпочели Дешо и Мешо, щото се чу команда – Изуй гащите! Дръж колана, ти ще го удряш, после той тебе! Малка пауза, колкото да натегне драматургичното напрежение и… неистов рев на болка разцепи привидната тишина на територията на отряда. Втори, трети и прочие… Папата ревна: - Не припадай, полей го с карафата с вода, давай нататък… Тия - с по-лабилните нерви се разпръснаха на бегом или с прибежки и припълзявания от терена. Коментарите бяха различни, предимно бяха съгласни с изхода от неприятната ситуация. След необичайно дълга пауза - след настъпилата тишина, потърпевшите Дешо и Мешо слязоха от Командирската стая с подозрително бодра стъпка и се скриха в спалното помещение. Не дадоха пресконференция или поне да отронят някоя дума. Напълно нормално след такава процедура.
         Може би трябва да считаме случаят ФРАГМЕНТ ОТ СЕКСУАЛНИЯ ЖИВОТ НА КАТЪРИЦАТА ПАРТИЗАНКА за приключен, още повече, че от нея не се получи жалба или обвинение в сексуален тормоз. Дори напротив. Но ние дължим на Драгия Читател, за финал, едно към едно Признание или по-точно - да кажем Истината и само Истината, за да очакваме, че и друг път, същият този Драг Читател, ще ни има доверие и симпатия. За какво иде реч!?
         Вече, по-горе, бяхме казали, че полковник Дочев, нарицаем Папата – ударението на второто А, беше много строг но още по-много справедлив командир и главно – човек! Нещата в Командирската стая, на практика не се развиха така, както бе отчетено от чутото през прозореца от личния състав на поделението. Папата застла две скатани войнишки одеала на бюрото си, нареди на Дешо и Мешо да бият с все сила по тях и реват и крещят, колкото им са вокалните възможности. След това отвори бутилка оригинална гръцка мастика – Узо и кутия тахан халва с лимон и чер пипер. Прочете им, застанал мирно и едно конско, започващо уставно: - Слушай Заповед по охрана и отбрана на Държавните граници – и продължил почти цивилно и бащински - че то така не може да си пилеят семето; като се върнат дамой – немедленно да си намерят по една харош, ама хубава девочка за булка и да се множат по живо, по здраво, за радост на родата си! Панятна ли е! - Тъй верно! – отговориха хорово Дешо и Мешо, застанали мирно.
         Такива ми ти работи!
         Велимир Петров