Тя изтръгва сърцата на розите,
а кръвта им попива в косите й ,
и съвсем затова чернокоса е ,
прави кратка любов със мечтите си.
И със библии пали камината,
изтезава й пулса до дяволско,
и защото е грешна- невинна е ,
и единствено клела се в птиците
няма тихо да срине света ти,
със предсмъртното ехо на огъня,
но дори и тогава, в съня ти,
ще е тъмна , мълчаща и гола.
Тя перверзно спасява все розите ,
но в кръвта им аз виждам лицето си,
и тогава съм своя, но знаеш ли…
няма кой да изтръгне сърцето ми.