автор: wingstofly

Той знаеше някои неща за любовта-
знаеше, че е със цвят на люляк,
че ухае на египетски жасмин
и праскова, полята с мандаринов сок и мед,
знаеше, че има досадния навик
да се крие в очите,
да оставя лъжливи следи -
като първият ритъм на песен,
звучащ във сърцето му
или мечтите, които пръскаше
като есенни листа сред дните му.
Всъщност - познаваше я доста добре -
като всеки добър преследвач.
Знаеше, че е красива,
защото понякога намираше
следите й в градините -
с причудливи цветове и форми
на рози, божури или маргаритки.
Знаеше, че спи леко като малко дете,
защото понякога чуваше
как си отиват стъпките й,
събудени от птиците и изгрева.
Знаеше, че е добра,
защото идваше и го приспиваше
и оставяше в съня му.
И знаеше, че един ден ще я открие -
ще я сграбчи точно преди
да се мушне под миглите
или ще я целуне преди розите,
или пък някой ден ще успее
да се събуди преди изгрева
и никога няма да я остави да си отиде.
И ще е толкова нелепо и тъжно,
ако някога го срещнеш и го подминеш -
ухаеща на египетски жасмин
и праскова, полята с мандаринов сок и мед,
тананикаща си първият ритъм на песен,
която звучи във сърцето му
и криеща любовта във очите си.
Погледни го!