автор: hesperus

Денят се прибира отмалял , уморен,
на слънцето пЕша подхванал-
последната четка с мазка червена,
последния щрих на залеза ален...

Нощта се промъква след полумрака,
готова за срещи и флиртове нови-
сдържани страсти не искат да чакат,
хвърлят се в палави , нощни любови...

Но утрото пак ни връща в Живота...
Един кръговрат бурен, човешки -
ще препуска денят , надянал хомота,
ще трупа нощта жаркост и грешки...