автор: Anych

В стария град, там, при старата къща,
с китния двор и със под - гредоред
детските спомени често ме връщат,
сгушени, крият се в живия плет.

Тихичко стъпвам, едвам и на пръсти,
с трепет надниквам през двете асми.
Ето я баба – навива чевръсто
мойте, любимите, постни сърми.

Чувам гласът й как нежно нарежда
притчи за древния, горд наш народ.
Пръв във Христос /1/ е повярвал с надежда,
Ной /2/ пък намерил там пристан и брод.

В скрина прибрани са вехтите книги -
святото учих от тях „Айп Пен Ким /3/”;
четох, че в плен и на робски вериги,
бил е арменският дух несломим!

Синьото виждам око на Севана /4/,
в него Масис /5/ отразяваше твърд,
воплите жални ехтят от кервана /6/,
песни попиват пролятата кръв…

Пак се завръщам във старата къща
с китното дворче и стар гредоред.
Детството свърши, а баба е същата,
споменът неин витае навред...


Обяснителни бележки:
/1/ Армения е първата държава, приела Християнството за държавна религия през 301 г.
/2/ Според библейската легенда Ноевият ковчег се е спрял след потопа на върха на планината Арарат, символ на Армения.
/3/ "Айп Пен Ким" - Първите букви от арменската азбука, арменското „А, Б, В”
/4/ Севан – езеро в Армения
/5/ Масис – планина в Армения
/6/ По време на геноцида през 1915г. арменците са били насилствено изселвани с кервани през пустинята. Много от нашите съграждани са се заселили в България именно тогава.