автор: ole72

Политика - сладък мед
със горчиво жило.
Робска свобода и ред-
груба, бойка сила.

Освиенцим мирен ври
в родните ни къщи.
Хлябът е горчив, гори
устните ни тъжни.

Оздравяваме на сън,
болни за промяна,
чакаме да чуем звън,
рев или закана.

Оглушали сме от плач,
кой от страх и ярост.
Днес поредния палач
роден ни изгаря.

Занемели сме, мълчим,
векове се пазим,
който псува е значим,
но в борбата лази.

Накъде да продължим,
огънят ни дебне,
все назад ли да вървим
първите-последни.

Да се бием, но защо,
да се скрием -може,
ние сме корав народ
със живот каторжен.

И великият ни род
кой ще го запази,
ако робът ражда роб
и тиран го гази.