Взехме вяра на кредит
и не можем сега да платим ипотеката.
Разорени, превърнахме съвестта си
в разменна монета.
Не усетихме как и кога
от нас си е тръгнало лятото,
а след него
и нашите стари приятели.
В битието ни днешно
всички светли неща са ограбени.
На хорото до нас и на сватба дори
няма кой да се хване.
Онзи извор в душите ни
от лъжи и измами затлачен е
и на гроба ни даже
няма някой сълза да изплаче.
От пропуснати мигове
накрая какво ни остана-
да прелеем от виното,
да прикадим тамяна.
Нека Бог да прости
и даде на душите ни грешни
в някой бъдещ живот
на по-весел купон да се срещнем.