автор: Lycki

Дали съм някога била
на този свят,под този свод огромен
във друг живот, във други времена
та спомням си го тъй подробен
със всеки лъч в косите затрептял,
със всеки атом съградил безкрая,
жетваря който тъжно е запял
и клонката от вятър разлюляна?

Навярно птица съм била
с криле разперени кръжала,
та тъй обичам да летя
в мечтите си,като комета бяла,
или сълза в око на чучулига
откъсната във бурна нощ,
та все повтарям:-Стига,стига..!
Не ме мъчи безумнице,Любов!

Аз дишам с дробовете на всемира
и благославям всеки негов дъх
там свойта същност преоткривам
с пречистена във времето си кръв.