автор: wingstofly

Така ми е писнало от острите ръбове
на ежедневието по панталоните ми,
от колосаните якички на сериозността под саката,
от цигареният дим, който издишам с досада
пред безразличието на очите ти,
от ръцете ти, придържащи нежно ножа,
с който режеш месото в чинията си,
но не и самотността на дните ми.
От фалшивите усмивки и сухите целувки за довиждане,
от "социалните" вечери със сребърни прибори.
От заучените фрази, лишени от искреност,
от въпросите без въпроси, като "Как си?"
- не ми отговаряй, пет пари не давам
за поредната закъсняла секретарка
и не ме питай, щом докато ти разказвам
вече звъниш на 911, за да те спасяват
от претовареният ти график
и липсата на време за обичане.
Така ми е писнало
да връзвам обувките си с мечтите,
да затъквам сутрин сърцето си
в двойният възел на вратовръзката ти,
да съм опакована в разписание и гняв, гняв
който заплашва да изригне като вулкан
и да помете всички графици и ръбове,
изискани блюда, компютъра,
телефона и безразличието ти -
чак до морския бряг на който те заобичах
и да ти покажа отново как се живее истински.

Как ми е писнало....