Моля те, не тръгвай, остани.
Имам нужда от теб сега.
Във всички нощи, всички дни
да изместваш болка и тъга.
Бъди ти мой спасител
в живота труден и нечестен.
Имам нужда от пазител,
моля те бъди завинаги със мен.
Но какво сега мисля си, че правя.
Ти си имаш свой живот.
Трябва аз да те оставя
да го живееш, както ти е гот.
Нито да се меся, нит да те обръквам.
Да оставя да се случва каквото трябва.
Тази мисъл направо ме побърква
и никак даже не ме радва...
Но така ще да е най-добре,
по отделно да е всеки от нас.
До каквото и да стигна дередже,
знай за теб ще мисля всеки час.
И ако ни е писано след време
ще сме заедно щастливи.
Но колко време ще отнеме?
Готова съм да чакам със години...