автор: alida

на моята първа племенница - Анастасия


Златно слънце заблестяло,
свети силно, ярко грее.
От любов се е създало,
със любов сега живее.

Невинната душа сред суетата.
Забилото сърце във тишината.

Крехка, тайна, непонятна.
Тя е обич и живот.
Смисъл, гордост, необятност.
Продължение на род.

Капка дъжд е в пустиня.
Нежност, сила, красота.
Тя ще бъде властелина
над самата си съдба.

Едно момиченце дошло за да обича
и много повече да е обичано.