автор: wingstofly

Когато слънцето изгрее сиво,
и любовта те измори,
и дивото във теб зове - върви.
Недей ми казва сбогом,
просто си тръгни.

Недоубито от тъги
нещичко след себе си ми остави,
остави ми няколко мечти,
остави ми погледа си
топъл като шоколад,
остави ми боровинковите нощи.

Недоубито от сбогуване
нещичко със себе си вземи,
бих искала да вземеш спомените,
вземи ръцете ми, по-нежни от треви,
уханието на пролетни цветя
и пътищата за обратно с теб вземи

пътища към боровинковите нощи...