С целувката на морски бриз събудена,
една принцеса, спала със столетия,
нощта раздипля в своя дух…
Сърцето ù, трептящо и учудено
от чувствата, избликнали в съцветия,
за теб разтваря своя слух…
Танцува по клавишите на времето
в двореца златен в царството на Слънцето
най-вихрения валс за теб…
Летят кристалните пантофки шеметно
и нотите, под токчетата звъннали,
огласят слънчевата степ…
Видя ли я в съня си чародеецо,
дочу ли песента на чучулигата,
разлял се плахо във нощта?
В небето лирата на Родопееца
прозвънна ли за миг над комунигата,
с която се закичи тя?
21.07.2010 г.