автор: miglena

Копнежна вълна от босоноги страхове
копнежен полъх на новоосвободен юг
копнежно се вливаш в леденосух мрак
копнежни снежинки плахо проглеждат

мъглата те увива в перца разкопнежена
връх ти намига хлапашки разкопнежен
нищото в нефрит се взира разкопнежено
атоми се пръскат на заря разкопнежени

некопнежна ласка се дави в пшенични коси
некопнежен стон гали облачнозефирна Венера
некопнежно се разлиташ на 1000-ди метеори
некопнежни пръстени в Сатурн се впиват

режещ пламък е кръвта ми некопнежна
флирт на флейта гасне сляпо некопнежен
разтварям се в листата на дъба некопнежно
разголени изречени мисли умират некопнежни

с поглед прераждаш недокопняна комета
нефритено скулптирам диворастящи рози
снежни сенки на север без страх полетяха
към неделния девети кръг на копнежите

P.S. ... докато ти ме копнееше...