автор: rimopras

Беше тъмен следобед,
небето бе в облаци, наляти с крилата вода.
Допъплихме тежко до планинското село.
И заваля!

Посрещна ни старец - малък бог със тояжка,
нагости ни със вино и сирено твърдо.
И постла ни постеля във своята стая,
и сънят ни понесе като вятър прегърбен
над стръмни потоци и хълмове рижи.

Утринта ни събуди със песни на птици,
към прозореца вдигнах разпиляна глава.
Зад стъклата ме гледаха черни зеници -
тъмната, кална зелена земя.

- Дядо, защо е в земята прозорецът вгледан,
нали той е поглед към светлина?
Усмихна се старецът и на прага поседна:
- Така по-лесно ще срещна смъртта.