автор: tera

Война. Освободителна.
Студена, ако трябва. До победа.
Война на всичките страхливки в мене.
И на тиранки, и меланхолички. На всички.
Сърцето ми не е разбито.
Не ми го е отнемал никой.
Но аз не съм му господар.
На разум също не разчитам.
Езикът – той свирепости изрича без кантар.
Ръцете ми сами посягат –
да счупят, да ударят.
Къде е бившата ми добрина?
Отивам на война. Война за власт.
Едничката, която искам на земята –
властта над мен самата.

За да настъпи мир.