автор: wingstofly

Наблюдателю на небето,
превърнал очакването
в най обичайното ми състояние,
накъде ме водиш?
Препускаме с облаците
като бели рицари,
следваме бурите,
срещаме изгреви
и птици, огрени от луната.
Почиваме в тревите,
изтощени от гонитби,
а после с нова страст
откриваме началото.

Следвам те доверчиво.

Наблюдателю на безсънията,
когато издигаш нов ден,
като пясъчен замък -
остави ми врата за да влезна.
Не забравяй да сложиш
знаци между звездите,
за да не изгубя пътя.
Не постилай болките пред мене -
те объркват разстоянията.
И любовите събирай
като огън във сърцето си,
за да откривам лесно залеза.

Не заспивай,
наблюдателю на мечтите ми...