автор: traveller

За мъртвите поети сега ще ви разкажа.
Онези, неприетите, които по паважа
рисуваха усмивки, а вие се разплаквахте,
макар че от усмивките сълзи не сте очаквали...

В ръцете им е слънцето и пръчката на феята
и толкова обичат, че спрат ли да живеят,
очите ви увиснали из нищото остават,
а истините някакси с лъжи се оправдават...

За бялото на думите сега ще ви разкажа -
онези от палитрата на сбъркалия плажа,
дошъл да нарисува сърцата на приетите,
а сетил ви пироните, забили се в ръцете.

Това ли от нозете му сковани сте научили?
Меса от вас ще късат и уличните кучета,
защото да обичаш е изборът да даваш,
а правото да имаш е смисълът да нямаш...