автор: ma_gi

Не искам да зная какво притежаваш,
а да ти дам, каквото ти липсва.
Знам, че за мъжкото ти съзнание
това са просто куп женски приказки.

Не ти се слушат блудкави стихове -
Ромео бе преди много години.
Сега си котва - ръждива, тинеста,
покрита с белези и раковини.
Верига скърцаща те е стиснала -
не можеш да отлетиш нагоре.
А там, на палубата, за теб е истинско -
шампанско, музика и щастливи хора.
Но си забравил кое е важното:
без котва няма бряг и завръщане!
Все някой трябваше да ти каже.
Без теб, те няма как да пристигнат в къщи.

Никой не може да притежава,
но силно може да чувства липсата...
Може би мъничко съм успяла -
Шехерезада лекува с приказки...