автор: wingstofly

7 036
(седем хиляди тридесет и шест)
километра
е разстоянието до ръцете ти.
Или
9 683 456
(девет милиона шестстотин осемдесет и три, четиристотин петдесет и шест)
стъпки,
за да измия нозете ти с болката,
с която плащах билетите.

Ще ги извървя.

Всичките пътища, набраздили сърцето ми
с кървави стъпки ще премина.
Сто дена ще следвам изтока,
все по-близо до слънцето, докато те открия.
Сто думи ще нанижа в мислите,
думи, с които да ти разкажа липсите. Малките.
Липси, с които запълвах дните си. Жалките.
И душата ти, клетата, обещавам да върна.
На кръст я разпъвах, гоних я, бягах й, липсвах я,
беше ми тежест. Сега е разковниче.
Сърцето ти, вярното, ще ми свети във мрака.
С нежността, похабената, хляб ще замесвам.
С надеждата, алчната, в път ще възкръсвам.

Ще ги изкървя.

Разстоянията. Емигрантските.
Като дъжд ще ги плисна над сивото. Пустото.
Със сетни сили пръстта ще разровя.
Разкаяния, спомени, болка, гнева
до ореха в двора, с дъжда ще садя
и в ръцете ти, топлите, щом се завърна, любов ще родя.