автор: zaltia

Всяка жаба да си знае гьола, а ние нашто езерце.
Написано за неуморните жени, и уморените мъже.


Пия си виното с тънко нарязан суджук,
пак заваля, и дъждът запя във стария улук.
Стрелкат се от време на време колите,
с тежки чанти през дъжда бързат жените.

Децата им както винаги са гладни,
а мъжете за ракия, вино, и за бира жадни.
Еднакво скучни са в малкия град дните.
Не знам защо, но скучни станаха и нощите.

Зад огромните прашни прозорци на съседите,
пак за всичко то се знае - виновна е жената.
Ненаписани домашни - виновна е жената.
Загоряла е храната - пак виновна е жената.

Едвам се тътри по тревата любимият отбор,
и левашки губи мача - виновна е жената .
Затова че съпругът мил блъснал пак колата,
пийнал леко на банкета - виновна е жената.


Че шефът с много работа мъжът товари,
и уморен е във леглото - виновна е жената.
Затова, че в къщи всичко се разпада и руши,
а съпругът мил нехае - пак виновна е жената.

А бе каквото и сега в живота ни да става,
пък и да не става - пак виновна е жената.
Затова, че с красотата си животът разкрасява,
затова, че е жена дори - виновна е жената.

С дълбок поклон пред най - виновните жени!