Заприда се, заприда се, заприда –
врън-врън – животът като връв.
И без да знаеш думата „корида“
все се стремиш да бъдеш пръв:
от люлката та чак до края
едно безкрайно колело -
уж пълниш чашата с омая,
а по лицето ти – ждрела.
И дни, години като плочки
на домино се търколят,
и все се молиш за отсрочки,
и стягаш куфари за път.
И молиш станцията рай
да е последна дестинация,
коридата да е със край,
но ако може – със овации
за теб – тореадора смел
и дваж по-смелата куадриля...
Но ще си сянка на орел,
а те – печалната фамилия.
И без значение кой бил е пръв,
без смисъл – светската корида.
Животът се изплъзва като връв.
А тялото се брида, брида, брида...