автор: lita

Знаеш ли какво ми причини?
И нарочно ли го направи, кажи?
В сърцето ми дълбоко нож заби,
натиска го, въртя го, за да прокърви...

А то горкото невярващо, учудено
питаше се какво забога става?
От кога е тъй дълбоко мразено?
Защо твоето му болка причинява?

В очите ти приятел виждаше -
даряващ спокойствие, уют, закрила -
с желание в прегръдките прииждаше.
И аз в преценката му не бях се усъмнила.

Беше това грешка номер едно..
(Но заплаха в ангел търсите ли, кажете?)
Искам само да знам защо...
(За глупостта ми моля ми простете..)

Така погуби се сърцето малко -
разцепи се, разби се и умря.
Завърши всичко просто с "жалко",
ти подритна го и пак си заживя.

А то да се спаси даже и не опита.
Докрай си мислеше, че е шега.
Духът му към Рая не иска да отлита,
защото все още вярва в силата на любовта.

История жалка това е,
банална, скучна, смешна.
Щастливият край лъжа е.
Явно аз била съм в грешка...