автор: Mia2442

Пътят лъкатушеше покрай живописни...
Ха-ха – хванахте ли се?
Да, така би трябвало да започне класическият пътепис, но моят просто отказа да влезе в такива рамки. Затова започвам с факта, че храбрият администратор г-н Иван Янкулов / за краткост и храброст наричан Админ, а след скока му с парапланер – Летящият Админ / насрочи час за тръгване към Сопот почти посреднощ.
Защото 8 часа сутринта в събота си е убийствено рано, откъдето и до го погледнеш /изгрева де!;)/
И така, вися си аз като банан на уреченото място и се оглеждам за някой, който да се оглежда за мен, когато се приближава много приятна дама и ме пита:
- Извинете, дали не чакаме един и същи човек?
Хм, вероятността две красиви дами да чакат един и същи мъж не ми се вижда особено голяма, но нали съм с перфектно възпитание, потвърждавам. От дума на дума разбирам, че това е Кристи и двете изпадаме в една сцена на радостни подскоци, възклицания, прегръдки, смях и пак, но в обратен ред. Не след дълго в купона се включва Евгения/ Плацебо/, която носи нейни, собственоръчно нарисувани картини, дар за победителите. И тъкмо сме по средата на едно много пикантна... рецепта за тиквички, когато до нас заковава мощен автомобил, който се оказа и амфибия на връщане, но повече за това – на връщане. Разбираме със съжаление, че Жени не може да дойде, и обещавайки много снимки, се мятаме в колата.
Знам, знам, че вече сте нетърпеливи да чуете дали изпълнихме репертоара си, още повече, че аз допълнително тренирах над „Смуглянка”, а Кристи беше залягала над „Ваше благородие”. Ами отговорът е – не! И то само защото Админът /какво вероломство!/ беше пуснал радиото на някаква мощна и енергична станция. И ние, разбрали тънкия намек, се задоволихме само да бърборим и се хилкаме.
Един от готините моменти на пътуването беше, когато насред полето Кристи реши, че се нуждае спешно от един телефонен номер, който се намира в лаптопа на Админа, а той пък – в багажника./ лаптопа де, Админът шофираше./
И така – насред полето, на една пейка, Админът работеше на лаптоп, Кристи с мобилния, а аз с фотоапарата документирах маковете наоколо. Разбира се, както се оказа, след завоя беше Сопот.
А там вече ни чакаше едно стълптворение от Бойковци – Бойко Боев/ Rock-Around/, неговият внук –Бойко младши и Бойко Бойчев /vicont/. Веднага забелязахме отсъствието на един четвърти Бойко, но решихме да минем без политически привкус. Домакините от „Skynomad”–Ники и Дани - веднага ни поеха и разпределиха който накъдето и ние с Кристи случихме на невероятна квартира –Тумбалеевата къща. Какво да ви разправям – дървен таван, перденца с къдрички, керемиди, билки, провесени да се сушат, петел в двора – просто разкошотия. И онзи невероятен мирис на старинност, на село, на бабината ракла. Хазайката веднага ни направи чай от избрани билки, сервиран с боровинково сладко, а за сутринта обеща/ и го изпълни/ домашни мекички.М-м-м – благодарим, лельо Лили!
Градът, апропо, ни очакваше – организаторите така бяха популяризирали събитието, че когато при градската чешма попитах две баби за метоха, където се е крил Левски, те ми го показаха, а после ми довериха:
-А знаеш ли, довечера тук ще идва Недялко Йорданов!
Ех, че поетични баби!:) Пък и не само те – вечерта в Радиното училище имаше много сопотчани – пременени, усмихнати. Самото училище е с уникална атмосфера – едни дълги пейки, с червени възглавнички върху тях и сякаш всеки момент Рада Госпожина ще започне изпита, а Кирияк Стефчов ще връхлети в залата.
Цялото награждаване беше трогателно и мило – вълнуваха се и жури, и участници; залата ръкопляскаше след четенето на всяка творба, макар че много от призьорите не бяха успели да дойдат.; зам –кметът на Сопот – много симпатичен мъж с костюм и вратовръзка - обобщи идеята конкурсът „Състояние на полет” да стане ежегоден. За резултатите от конкурса вече знаете, а едно фино създание с червено-руси къдрици /aurora/ направи достатъчно много снимки, които се надявам да сподели с нас.
Последвалият купон в „Чичовци” не върви да се преразказва. За него, вярвам, дълго ще се говори. Камелия - kamik, Левена - 0805, куче, китара и общо два броя любими мъже наистина връхлетяха като торнадо и се превърнаха в гвоздея на вечерта. Моментално включиха една адска машина към микрофон или обратното и се заредиха песен след песен – руски романси, родопски песни, поп и рок балади. И макар че Ками ги обяви като дуо”Трагедия”, Левена и нейният спътник Заро демонстрираха невероятни гласове, китарата им беше като жива, а ние всички се заразихме от тяхната артистичност – „Хубава си моя горо” я пяхме и ние, и цялата кръчма. Разказват ми, че и Админът е пял солова песен по някое време, но аз пиша само като очевидец. И то се самоцензурирам – иначе би трябвало да разкажа за полиглотските умения на дуото – една песен с текст като за червена точка, изпята на всички езици. Ама да сте дошли, да сте чули! Ние, във всеки случай, се забавлявахме от сърце!:)
Кой, как и къде е спал после – това не влиза в пътеписа.
Сутринта ни посрещна с мекици, слънце и ...полети. Нашият храбър Админ, заедно с Ники в тандем, се качиха с лифта на върха, откъдето вятърът аха да ги отвее в Гръцко, но накрая – след дълго реене из висините – геройски пикираха, а ние с Аврора увековечихме това приземяване. И точно навреме, защото почна такава буря с дъжд, че буквално реки се лееха. Пътят наобратно беше готин, като изключим факта, че три пъти влизахме и излизахме от Карлово – явно някаква табела не се виждаше в дъжда и ние си правихме кръгчета около Карлово. Но после, след като преплувахме реките от дъжда, така полетяхме към София, че по едно време задните колела се отлепяха от асфалта. Но може и само да ми се е привидяло!;)
Та така, приятели, приключва моят пътепис - репортаж. Колкото и да бях изморена, седнах и написах това за вас – хем да споделя, хем да знаете какво сте изпуснали и другия път да дойдете!
За вас, от мястото на събитието, предаде...