Надпис на стелла от 3 в. АД. Сингидум (Белград)
Боговете на подземния свят...
...
Пътниче, ти който вървиш по своя път,
който и да си, моля те чуй,
когато беше на петнайсет години,
и първата малка брада набоде,
по лицето младежко,
отнесе го лодката…
и отне у нещастния баща единствената утеха…
Той сега тук лежи…
лишен от прегръдките на своя баща.
Както ралото зарива цветето в земята,
но цветето отново ще цъфти из дивните ливади,
а теб мъртвия вече не мога да съживя.
По ММ
http://aquila.skyarchive.org/pub/poezia/images/Stella_3AD.jpg
2010.06.30, 20:15 СЕТ, Градската библиотека в Београд, Римската зала.