автор: Lycki

Душата ми
е каменна отломка
от исторически народ.
Не съм
испанка,
ни мормонка,
а българка
от Аспаруховия род.
Не съм живяла
в царственни палати,
ни сторван ми е
някога поклон,
но гордостта бушува,
затова че
е точно тука
моят дом,
в едно парче земя -
остатък,
ранявано
във хиляди войни.
Чуй! Пеят се
на Изток и на Запад
легендите
за моите деди.
Дори морето
с пристъпи любовни
ухажва непрекъснато
брега
и Изгревът
с лъчите си гальовни
целува
тежките лозя.
А днес
от Запад
портите разтварят,
навярно възхитени от това,
че в малкото парче земя -
остатък
пулсира
вечно жива любовта!