Когато си отидеш разбери,
че нищо няма да е същото...
Дори навярно слънцето
ще се показва не от изток.
И песента на птиците ще е
различна, пропита само с тъга.
Когато си отидеш, светът ще потъмнее.
Забрадка черна ще закича в косите.
Усмивката ми ще потъне във забрава,
очите ми не ще са озарени...
Когато си отидеш, непременно
потъпкани мечтите ми ще бъдат.
Не вярваш. Просто се усмихваш.
Прекрачваш прага на дома ни.
Какво от туй, че ще се върнеш някога?
Погребваш днес за някакви илюзии.
Полека тръгваш си от мене, а тук
остава тишината след нещо дето е било.
...
В гнездото птиците се връщат, ако
ветровете на сезоните не са го разпилели.