автор: Marta

Юни си тръгва след циганите
посреднощ се е дигнал катуна край линията
каруци коне
дечурлигата голи и боси
дето край релсите изкараха зимата
в найлонови къщи
заминаха

Юни погледа след тях нерешително
не можал да изпълни мечтата си
малък за лятото
непораснал достатъчно
недостигнал морето

тръсна глава

от брега на най-голямата локва в квартала
отразила прозрачно небе
пусна своята лодка от диня
и отплава

Юни знаеше че мечтите са толкова достижими
колкото им позволиш
колкото ги желаеш
и никога не е късно за плаване


Тук са останали повече лястовици
не пръхтят и не цвилят коне
така е по правилата на големите градове

Юни е сбъднат
корабът му целуна море