автор: Soraya

Понякога вечер
ъглите в стаята
ми изглеждат по-остри,
отколкото през деня
и тогава
заставам в средата,
за да не ме наранят.
Диагоналите на нощта
са по-дълги от сенките по стената.
Стрелките в часовника са пергел,
забил острие в тишината.
В момента стоя
с лице към прозореца,
успоредно с дивана.
Вратата е зад гърба ми,
а над мен е тавана.
Светлината на лампата
проектира на пода
произволна жълта окръжност,
в чийто център аз ще застана,
за да забравя,
че вече те няма.