Не ме лъжи, Джърмейн.
Помня всичко ясно -
и дрезгавия глас на Майлс,
последната ти глътка джин,
немирния,
неопитомен звяр
под лявото ребро...
И бръснача помня,
Джърмейн,
преди да те докосне
и сивия му металически език
да прехапе
тънките ти вени.
И изплашения,
порцеланов глезен,
по следите от
прозрачна кръв.
И мекия ти,
глух,
последен писък
в потресеното огледало.
И синьото ти,
издължено като ладия,
око.
И устните,
Джърмейн...
И влажния ти стреснат дъх...
Затова,
не ме лъжи,
Джърмейн...
Не е вярно,
че никой
и никога не вдига
телефона...
Не е вярно,
Джърмейн,
разбираш ли...
Аз бях там...
Във всяко
твое
кабаретно изпълнение,
в предишното
и
всяко следващо
мартини,
между гъвкавите
пръсти на пианото,
и после,
Джърмейн,
в истеричните ти нощи,
в питиетата,
таблетите,
цигарето от седеф -
във всяка тревожна фибра,
и безпаметно
облекчение...
И,
само,
не ме лъжи,
Джърмейн...
Очаквах
да поискаш
и щях
да се пресегна
и те спра,
Джърмейн...
А, сега,
просто...
Не ме лъжи,
Джърмейн.