Не спя. И полунощ поаленява
като девица пред червен фенер.
Аз тръгвам. Пътят мъчно се забравя
когато без нозе си го поел.
Не ми остана шепа свян. Продадох
на гълъбите срещу песен нафора.
Преситена от виното и хляба
душата си разменям за метафора.
Не спя. Тръпчиво, остро аленее
предизгрев- гребенче на пръв петел.
Девицата е бивша. И с презрение
я подминава път, към мен поел,
за да приключи себе си в червено
и във морето ми да се прелее.
А на брега ми гледа изумен
един опечален безрък Мойсей..