Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ygs_79
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14168

Онлайн са:
Анонимни: 359
ХуЛитери: 3
Всичко: 362

Онлайн сега:
:: pastirka
:: LeoBedrosian
:: Georgina

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2024 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДълга епитафия... за едно кебапче
раздел: Поезия
автор: vesi_lina

Мравките отдавна ме отсвириха.
Не знам къде съм вече.
Дори и мойто аз в къщата го няма.
А помня че ме имаше
в другите,
и в тебе, Кара Бланко, малко жива.
Но
двулик си беше ти, от мен да знаеш
(защо ли чак сега го казвам).
Език провесил, денонощно кашля,
кашля.
Лигите
по дългите крачоли,
като червеи проточени,
изяждаха ми апетита.
Какъв хитрец си само, а?
Пускаш ябълка за стръв,
после кокал мръсен
и чакаш, на върха на гребена
сама да се набутам –
няма риба
сред гелосаните букли.
Да ме забележиш –
целувки чак ти пращах
и
с шалчето си махах, махах.
Без да ме поискаш и без
да ме попиташ,
подавах розовите бузки,
пътик, пътик да ме пощипваш.
Охх! И после, ахх! –
Какъв оргазъм беше...
Вчера казах. Днес е вече друго.
Дощя ми се
отново някъде да се набутам -
отвътре ми дойде и...
нервите да ти изпробвам.
Кебапче си откраднах кротко и мирно,
от брат ти, оня - дебелака,
дето вика на площада –
Кебапчия,
тука кебапчияяяя!
Напук си го откраднах.
И не си помисляй, че съм била гладна.
Дразня те, бе! Псетата разлайвам.
Хайде, викай, че е време
лапачите да влязат!И да стрелят.
А утре сутрин видиш ли
петното на асфалта -
тичай, отвори ми шкафа!
Надраскала съм няколко безсмъртни
реда,
(абе кой ще им придиря днеска) -
и форма даже нямат
за пред хора,
но ти ги перфорирай на вратата.
Може някой пък да им се върже,
(всеки ден минават хора)
да се сепне или пък да си поплаче...
ех,
Животчо... пуста да остане
яловата моя сопа.


провокирано...:((



Публикувано от BlackCat на 28.06.2010 @ 20:54:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   vesi_lina

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

08.10.2024 год. / 15:00:31 часа

добави твой текст
"Дълга епитафия... за едно кебапче" | Вход | 3 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дълга епитафия... за едно кебапче
от mariq-desislava на 29.06.2010 @ 09:47:19
(Профил | Изпрати бележка)
съзидателна ярост


Re: Дълга епитафия... за едно кебапче
от vesi_lina на 29.06.2010 @ 19:32:53
(Профил | Изпрати бележка)
:))със сигурност М-Д Благодаря ти!

]


Re: Дълга епитафия... за едно кебапче
от ASTERI на 29.06.2010 @ 09:34:14
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Веси!
Много болка и гняв... и смелост, и предизвикателство!
Всичко си вплела, всичко!
Поздрави!


Re: Дълга епитафия... за едно кебапче
от vesi_lina на 29.06.2010 @ 19:33:34
(Профил | Изпрати бележка)
Много Дани... понякога така става с провокациите;))

]


Re: Дълга епитафия... за едно кебапче
от mariniki на 26.09.2010 @ 23:26:22
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
ех, Веси...силно отекват думите ти в душата...
великолепно стихотворение...
прегръщам те, топло и сърдечно...с обич.