автор: theheart_ofthefire

Не съм от тук. Нито от там. Идвам от където си поискам и едновременно свършвам навсякъде и никъде. Сигурно ти звуча объркано. И в този момент поглеждаш чашата в ръката ми - доматен сок. Решаваш, че е от водката в него. Да те разочаровам ли - не пия, мразя да пия. Няма дори капка сол. Ако искам да е солено, просто ще изпия сълзите си.
Отново. За останалото има канела, пипер или захар. Много захар, обичам, когато ми загорчи от нея. Сигурно си мислиш, че го казвам, за да се направя на интересна. Само че никак не ме вълнува какво мислиш и разбираш. Това е.
Най-вероятно вече се отегчи и тръгваш. Но нека поне ти кажа името си. Алгара. И няма да чуеш, че ми е приятно. Не го приемай лично. Просто нямам ни най-малка представа що за птица си. А в едно не толкова далечно някога си обещах никога повече да не съжалявам за нищо. Несъжаляването за нищо започва с наглед простички и незначими неща като това. Какво пък. Болезнено искрена съм. След достатъчно време винаги им казвам дали ми е приятно. С надежда да са ми позволили да знам, дали наистина трябва или не.
Наблюдателна съм. Улавям учудването ти, когато произнасям „С надежда да са ми позволили да знам." Какво да ти кажа... Хората очакват да прочетеш сърцата им, когато на мястото им поставят някаква шарена кутия с илюзии. Но ако аз ти дам „Малкият принц", ти ще прочетеш „Малкият принц", а не „Алиса" и ще знаеш неговата, а не нейната история. За нейната - можеш да гадаеш каква е. Просто игра на вероятности. И въображение.
И не че нещо, но ти явно си упорито копеле. Още стоиш тук и слушаш моите небивалици. Да не би навън да се сипе проливен дъжд и да предпочиташ небивалиците на една луда, пред това да се измокриш до кости. Аз на твое място не бих. Щях да изтичам под дъжда и да го оставя да попие в мен, и аз да попия в него...
Но ти се стегна, недей. Аз просто говоря за своя евентуален избор. Това не значи, че те гоня. Пък и... моят най-правилен избор може да бъде твоето най-грешно решение.
Само те моля... всъщност ти казвам - да загасиш тая цигара. Обожавам мириса на тютюн, но не и на дим. Нямам намерение да ти благодаря. Все пак това е моят дом. Пък и прекалено много свикнахме да благодарим за неща, които трябва да бъдат така.
Ами... това е. Алгара - момичето с едва забележимите азиатски черти и татус на китката - така им кажи, ако искаш да ме намериш пак. Казвам ти го в случай, че си си тръгнал преди да се събудя... Обичам да мисля дълго в мрака. Пък не намирам нищо лошо в съня до късно.
Благодаря ти, че ме чуваше. Ти наистина чуваше, докато ме слушаше. Каква рядка дарба, и то в наши дни... Бих ти пожелала лека нощ, но нещо ми подсказва, че за някой като теб нощите могат да бъдат всичко друго, но не и леки... Затова - само нощ...