автор: nikoi

Ръбът е тих. Ухае на озон.
И затова е трудно да се диша.
В прозореца ми се оглежда клонче,
и вятърът го взема да напише
последната си страница. Но днес
е още с диагноза "ветровито".
Затишието само кратка вест е
в ухаещите пръсти на липите.
Сега е вятър. Вятър ще е дълго.
Необратим. Неукротим. И прочее.
Ще чакам твоя поглед да се върне
в прозореца ми като многоточие..
и с кротък дъх да разлюлееш клона,
на който каца моята надежда.
Ръбът е тих. Прилича на озон.
И с небеса кръвта ми се разрежда.