автор: hristam

Да беше ми дала да си отчупя
една бучица захар поне от перваза.
Цяла грамада от сладост натрупала,
а пък кисела, кисела...всичко я дразни.

По навик опитах да я ухажвам
/грозна, не грозна...Боже, прости ми/.
А тя се канела да ме изяжда,
но била на диета. От протеини.

Само че аз съм тренирал с години
да подслаждам жените с приказки сладки.
И така ги изпълвам с лю...не, с ендорфини,
че от радост летят като пти...Като патки.

Тук се случи отново, макар че
не така си представях живота нататък.
Просто много внимавам. Да не нагарчам.
И...летиме си двама с метлата.