автор: miglena

Кутията на сбъднатостите
лекомислено незаключваща се
престъпно вседостъпна
облепена в кремав тюл
има пандорени ръбове
от незапомнеността
до мига тук-там
зареян в ирисна омая
неразжалостеното
предизвестено отваряне
ехти в другия край
на твоя измислен свят
с пеперуден ефект
пренася ме ураганно
в страната на Оз
където тенекиени сърца
разжарено се влюбват
от плахото трепване на
пост-какавидени крилца
а камиленовлакнестото кълбо
на лабиринтните несбъднатости
гущерообразно се увива
около минотавърската шия
плетачка на дантели дебне
поне един от нас да спаси в ръжта
но животът назаем обрича
на сто години ... ооо, неееее
детска лъжа е телесната самота
илюзия в сиво е самотността
потрепвам само с мисъл и знам
ураган ставаш ти сред пеперуди
нелепо от разума озаптен - затова
с тънкоиглен глас ще те вплета
в дантелен заем от любов... а ти
ако желаеш - разтвори устните си
и сбъдни плеядата несбъднатости
любими мой правнуко на Пандора