автор: margi

Нагърбена на времето с товара
забравих май да се усмихвам
аз знам ще хвърля някой ден самара
и ще ми стане леко. Ще политна.

Уроците ми стигат и за три живота
не знам защо избрала съм това
навярно искам бързичко да се науча
и да премина в някой горен клас.
Ще дам от себе си , аз най-доброто
и няма да си правя сметки без кръчмар
не ще приема нищо лично
и мога на словата си да бъда господар.
А после ,ще се открия светлината
в златно-бялото ще търя път
зениците на утрото ще ме дарят с покоя
Аз съм Това. Аз съм. Аз съм.