автор: sradev

Когато от писаният текст се извади магията,
онази сила, която го прави безвременен,
тогава светът остава без душа
и знанието се разпада
на парчета глупости.

Когато от песента се извади чувството,
тази магия, която й дава силата,
тогава светлината потъмнява
и усмивката се разлага
на злобни гримаси.

Когато от любовта се извади телесното,
чаровете на плътта, които топлят,
тогава думите са без смисъл
и приятелството се накъсва
на дребни задължения.

Когато надеждата изгуби своята вяра,
духът на силата, която ни крепи,
тогава времето става гримаса
от глупави дългове.

030303

Сладар